“Вънка нек си вали баце, мен си ми е добре!” Гацо Бацов
В коя европейска столица човек може да срешне хубаво подредени, добре или дори луксозно обзаведени жилища в жилишни сгради с лекичко занемарени “общи части”, с още по-леко надраскани пощи и асансьори, съвсеем леко мърлява градинка и още по-малко кални локви. (Заменете “леко” с “доста” на подходящите места за да получите точното описание на вашата кооперация).
В коя държава можем да видим хубави нови сгради в нови квартали, до които се стига по неасвалтирани улуци, ( Аз за кво им плащам данъци на тая община)
Символът на България може да е луксозен джип, с 2 в дупки, 1 в локва.
И не е проблемът в общината, държавата, пътното или домоуправителя.
Дълбоко в мнозона от нас просто няма потребност да пазим или правим нещо за “общността”. Нещо, което не ни носи пряка изгода. “За какво да им чистя на тези мърлячи?”.
Деленето е по линията аз срещу лошите комшии, аз – лошата държава, която ми прибира данъците, аз – лошите пътни, които не правят пътища. аз – лоши комунисти/ченгета ( може да се сменя с костовисти, атакисти и т.н.). След като всеки има нарочени толкова лоши, в крайна сметка има ли добри?
“Не питайте какво държавата може да направи за вас, а какво вие можете да направите за държавата” Джон Кенеди
По-мъдри хора от нас са казали, че спасението е в любовта, в прошката. А любов към ближния за мен, не е само този, който ближеш, а всеки, който срещаш.
Аз вярвам, че “заедно можем повече”, да може да съм откачен, но събирам и чужди боклуци, може да съм ненормален, но правя оборока и на цялата градинка пред блока. (Имам си и щипка :). И в момента, в който някой ме види, че го правя всеки иска да помогне.
Може да съм луд, но се усмихвам на хората, които срещам по пътя си, и може да е още по-лудо, но и те ми се усмихват! 
Звучи невероятно, но се опитвам да се държа добре с хората и да им помагам, когато мога и още по-странното, е че и аз получавам помощ, когато имам нужда.
Може да е лудост, но съм благодарен на живота, и най-голямата лудост, е че…
